1. Какво представлява метадона?

Метадонът е синтетичен опиат, подобен на морфина, но без неговия еуфоризиращ ефект. Действа за период от 24-36 часа. Използва се за заместително лечение при хероинова зависимост. Приема се през устата, веднъж дневно и осигурява липсата на абстинентни симптоми.

2. От колко време се прилага лечение с метадон?

Метадонът, като заместително лечение при зависими, за първи път е използван в края на 50-те години в Канада и през 60-те години в САЩ. В Европа първите метадонови програми се въвеждат в края на 60-те години- в Швеция, Великобритания, Холандия и Дания, през 70-те- във Финландия, Португалия, Италия и Люксембург, до 80-те в Австрия и Испания и през 90-те в Германия, Гърция и Франция. В момента около 500 000 души в Европа са на лечение с метадон.
В България първата метадонова програма е разкрита през 1995 г. в град София, към Националния център по наркомании. Втора за страната е Програмата за субституиращо и поддържащо лечение с метадон в град Варна- към Центъра за психично здраве. Тя функционира от 2003 г.

3. Ефективно ли е метадоновото лечение?

Метадоновото поддържащо лечение е вероятно най-много оценяваната форма в областта на лечение на зависимостите. Множество научни доказателства предлагат това лечение като подходяща алтернатива и безопасно заместване при хероинова зависимост. Метадонът намалява употребата на хероин и други наркотични вещества и редуцира инжектирането. Установена е високата стойност на метадоновото поддържане, особено когато е придружено със съпътстващо консултиране.
Метадонът намалява риска от HIV инфекция, подобрява както физическото и психическото здраве, така и качеството на живот на пациентите и техните семейства. Освен това, неговото използване води до редуциране на криминалните прояви.
Факт е, че метадоновото лечение има и ясно доказана икономическа ефективност. С осигуряване с метадон на стойност 0,7-0,8 лв на ден се предотвратява употреба на хероин на стойност 20-40 лв, средствата за който се добиват почти изцяло по криминални начини. Пациентите на такова лечение имат възможност за започване на работа и самоиздръжка, което облекчава обществото и държавата като цяло.

4. Уврежда ли се организма при дългосрочна терапия?

Терапевтичните дози метадон не прeдизвикват увреждане на основните органи и системи- дори и при високи дози и дълготрайна употреба. Не се наблюдава нарушаване на координацията и на говора. Не са установени вродени аномалии у плода, нито намаляване на когнитивната способност. Метадонът не оказва никакъв антиконвулсивен ефект, не влияе върху женските полови хормони.
Странични действия при дългосрочно лечение с метадон
Токсичните действия при дългосрочна употреба на метадон при спазване на необходимите правила и при прием в контролирани дози, са много малко и сравнени с риска от алкохола, тютюна или уличния хероин са безобидни. Може да се наблюдават увреждания на зъбите, които може да са причинени и от предшестващи проблеми, свързани с употребата на хероин.

5. Могат ли пациентите, които приемат метадон, да работят и шофират?

Множество проучвания са показали, че зависимите пациенти, които са стабилизирани и получават адекватна поддържаща доза метадон могат да работят в същите сфери, подобно на хората, не използващи медикаменти.
Опиатите предизвикват седиране, макар че при пациенти, ежедневно приемащи дози, към които са развили толеранс, появата на сънливост, предизвикана от метадон, е малко вероятна. Въпреки това, в началото на метадоновата терапия пациентите трябва да бъдат предупредени за този ефект, който може да затрудни извършването на дейности, изискващи точна координация на движенията, например шофирането. По закон за престъпление се счита управляването на моторно превозно средство, когато лицето е „под влияние на алкохол или наркотици”. Пациент, който се лекува с метадон не може автоматично да бъде счетен за непригоден за шофиране. При прием на терапевтични дози, без едновременна употреба на други вещества, в т. ч. и алкохол, неговото състояние е стабилизирано.

6. Какво се случва при бременност и лечение с метадон.

Бременните пациентки, зависими от хероин, са с предимство при включване в Метадоновата програма. Основният риск за тях е наличието на абстинентна симптоматика, която може да предизвика аборт през първите три месеца или преждевременно раждане през последните три месеца от бременността. При лечението с метадон се цели основно стабилизиране на състоянието и недопускане на абстиненция.
Бременността е времето, през което много жени са способни да направят значима промяна в живота си- например прекратяване на употребата на наркотични вещества поради повишена мотивация за това. Това намерение трябва да бъде окуражавано и подкрепяно. Но на практика редица жени отбелязват, че по време на бременността си са изпитвали допълнителен стрес, който води до повишаване на употребата на психоактивни вещества. В този смисъл се предпочита краткосрочното или дългосрочното поддържащо лечение с метадон. Той се предписва в дози, които да позволяват на пациентката да не изпитва абстинентни симптоми и да се въздържа от употребата на хероин.

6. Какви са последствията за „метадоновите бебета”?

Новородените могат да имат симптоми на абстиненция, които са с различна степен на изразеност. Грижите се полагат в съответното отделение, като понякога е необходимо и прилагането на медикаменти. В кърмата преминават незначителни количества метадон. След овладяването на симтомите децата не се нуждаят от допълнително лечение и не са застрашени от развиване на зависимост в по-късна възраст. Рискът за тях е толоква, колкото е в общата популация.

7. Как се прекратява лечението с метадон?

Това става във фазата на метадонова детоксификация чрез постепенно намаляване на дозата. Към нея се преминава при заявено категорично желание на пациента, оценка от екипа или при напускане по други причини.

Детоксификацията може да се раздели условно на два вида:

Дългосрочна детоксификация – при заявено желание от страна на пациента, оценка за наличие на личностов ресурс за възстановяване и нисък риск от възобновяване на употребата на наркотични вещества. Провежда се бавно с постепенно намаляне на дозите за период от 6 до 12 месеца. Съпроводено е с индивидуална или групова психотерапия.
Краткосрочна детоксификация – извършва се когато пациентът се изписва предсрочно от Програмата, поради непредвидени обстоятелства. Медицинските интервенции са постепенно минимизиране на дозата за период от 4 седмици, или повече, но не по-малко от 21 дни. Психологичните интервенции са подкрепа, окуражаване и други.
Много пациенти, които са приключили успешно фазата на детоксификация продължават да имат нужда от подкрепа и помощ, особено през първите месеци, за да се пренастроят към начин на живот, свободен от вещества. Затова на тях се осигурява фаза на „нулева” доза за период от 3 месеца. Главната цел на тази фаза е да се предотврати връщането към зависимостта и да се подсилят уменията за справяне, необходими за поддържане на балансиран и стабилен начин на живот.